Страниците „За мен“ са странно нещо за писане. Накрая започваш да описваш себе си като непознат човек, а аз съм подозрителен към това.
Затова, направо. Аз съм Борис. Пиша софтуер от малко повече от четиринайсет години. Работата плаща наема, храни кучетата и ми дава проблем за дъвчене почти всяка сутрин — което, честно казано, е повече, отколкото много работи успяват да дадат. Тези дни съм backend половината на малък продуктов екип, някъде между Laravel, Docker и Kubernetes, най-често притеснен за опашки, които трябва да се изпразват по-бързо, отколкото се пълнят, и индекси, които растат по-бързо, отколкото ми се иска.
Преди софтуера учих математика в университета. Никога съвсем не спрях. Математиката е мястото, където отивам, когато светът стане прекалено шумен. Особено теорията на числата — има нещо честно в простото число, което не намирам на много други места. Голяма част от това, което пиша тук, започва оттам. Малък математически сърбеж. Наполовина разбрана медицинска статия. Френско изречение, което трябваше да прочета четири пъти. После дръпвам нишката и гледам какво още е вързано за нея.
Блогът е мястото, където се случва това дърпане. Нищо тук не е експертен труд. Чета медицина, която нямам работа да чета. Чета български и френски романи и се преструвам, че смогвам. Уча немски бавно, най-вече защото граматиката ме забавлява. Понякога пиша C++ на ръка. Не за работа — просто защото дисциплината сама по себе си е нещо. Есетата излизат от всичко това — тихи опити да запиша какво съм забелязал, преди да го забравя.
Живея в София. Две спасени кучета — Кожухка и Еклер — се грижат да не се вземам прекалено насериозно. Преди са се проваляли. Продължават да опитват.
Това е почти всичко. Поддържам и малка freelance табела под името Percepticus, за работа, която идва от уста на уста. Иначе текстовете са тук, а за останалото ми е добре да мълча.
Коментари