Не искам да правя Tinder.
Не искам и да убивам Tinder. Ако някога се появи достатъчно добра обществена алтернатива, старият модел просто ще стане по-малко нужен. Това ми е достатъчно.
Мисля си за друго.
В големите градове сме повече хора от всякога, а понякога се намираме по-трудно от хората в едно село преди двеста години. Технологията уж скъсява разстоянията, но много често само прави самотата по-ефективна.
Любовта не е дребна частна екстра. Приятелството също не е. Реалната близост е инфраструктура на човешкия живот. Без нея ставаме по-болни, по-цинични, по-лесни за манипулиране и по-малко живи.
Затова си задавам прост въпрос.
Ами ако имаше платформа за срещи, приятелства и близост, която е безплатна завинаги? Не freemium. Не "безплатна, докато не си достатъчно сам". Не продукт, който оптимизира отчаянието ти в приход на потребител.
Безплатна така, както Уикипедия е безплатна. Поддържана като обществено благо. Отворена, проверима, с ясни правила, със сериозна модерация, с уважение към личните данни и без тъмни UX трикове.
Не знам дали това трябва да започне глобално. Вероятно не. Може би трябва да започне локално. България е достатъчно малка, за да се види истината бързо, и достатъчно реална, за да има значение.
Не знам дали държави, общини или Европейският съюз биха финансирали такова нещо. Но ако финансираме пътища, библиотеки, спортни площадки и психично здраве, защо да е абсурдно да мислим и за дигитална инфраструктура за човешка близост?
Особено когато самотата расте, младите хора бягат от старите приложения за срещи, а цели развити общества се чудят защо хората все по-трудно създават семейства.
Това още не е проект. Това е семка.
Пиша го не за да събирам слава, инвеститори или абонати. Пиша го, защото понякога една мисъл трябва да се остави на масата, за да видиш дали е жива.
А за да разбера дали зад тази врата има някой, който също стои.
Коментари